РАЗВЕНЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от. развенчавам и от развенчавам се. Като натрупва все повече отрицателни черти при разкриването на образите, Гогол преминава от развенчаване на отделните герои към развенчаване на обществото. Лит. Х кл, 38. Развенчаването на мита за американския рай през делнични житейски конфронтации препраща към „Американски прелести“ на Сан Мендес. Култ., 2006, бр. 7 [еа]. От този глас трепва съвестта на Александър, насила заглушавана от гласовете на пияната тълпа боляри. Развенчаването на неговата мнима самоувереност чертае бъдещите трагични за родината събития. ВН, 1958, бр. 2236, 1.