РАЗВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Накарвам, обикн. насила, принудително някого да промени вярата си, вероизповеданието си; отверявам, изверявам. разверявам се, разверя се страд.
РАЗВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разверя̀ се св., непрех. Диал. 1. Променям, обикн. насила, принудително, вярата, вероизповеданието си; отверявам се, изверявам се. Дойдоа .. турци, / Стана млада поробиа, .. / па се Стана не развери .. / убоде се в клето сърце. Нар. пес., Ст. Стойкова, БНПП III [ea].
2. За вяра, религия — преставам да действам, да се проявявам. Бог да убие земя паливянска, / тамо ся е вера разверила, / не почитат ни баща, ни майка, / нито брата, нито мила сестра; .. / не си ходат во .. черкови, / .., не ся богу молат, / не си зимат света литургия. Нар. пес., СбБрМ, 62.