РАЗВЕСЕЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от развеселя като прил. 1. За човек — който се е развеселил, изпаднал е във весело настроение. Видя ми се [Лучиано] развеселен. Тъмните му очи се смееха на бледото лице. С. Славчев, БФ, 275. — Ами ти бе, Пешо, защо само мълчиш? — отново се обърна към учителя .. развеселеният търговец. Т. Влайков, Съч. III, 28. В къщи жена му го посрещна особено разположена и развеселена. Д. Калфов, Избр. разк., 247. Развеселени зрители. ● За сърце, душа. Тук и там се клатушкаха и размахваха ръце неколцина пияни мъже, .., какви ли не думи се чуваха в общата весела глъчка, всеки бе освободил развеселеното си сърце и още повече бе развързал езика си. Най-весел от всички беше домакинът Стоян Глаушев и той насърчаваше всички да пият още вино, да пеят и да викат, да се радват и лудуват. Д. Талев, ЖС [еа]. Светлина, ухание и ветрец ви облива и ви разхладява, когато се изкачите на висока планина; доволното сърце бие радостно в гърдите, а светлата панорама, която се разкрива пред вас със своите красоти, бавно се влива през всички сетивни органи в развеселената душа... Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Колоната, .., бележеше напредък. .. Духът на хората се беше приповдигнал. От развеселените сърца на мъжете се лееха ведри песни по трудния им път през прерията. Б. Динева, ТВ (превод) [еа]. ● Обр. Развеселен в камината, огънят гостолюбиво я покани. М. Яворски, ХСП, 315. Сега работната стая изглеждаше като блато, в малкия ъгъл на което бе паднала капка светлина. .. Зашумяха развеселени листчета по черния асфалт на мушамите. З. Сребров, Избр. разк., 154. Цяла гора е развеселена! / Славеи вече в гъсти букаци / с песни очакват млади юнаци. Ив. Вазов, Съч. I, 21. // Който се е развеселил, повишил е настроението си под влияние обикн. на алкохол. Събраха се хората да празнуват сватба. .. бяха изпили много бъчви с руйно вино, а ракията поглъщаха като вода. .. тръгнаха да си ходят, но .. една малка групичка остана последна — няколко мъже и техните, попийнали като съпрузите си, силно развеселени жени. Ст. Вълев, БД ч. I [еа].
2. За лице, очи, глас, поглед — който изразява весело настроение. Преди да поемат нагоре, конниците са рекли да преобърнат още една чаша, .., от зачервените и развеселени лица и от високия говор, .., се виждаше, че много вино се бе изпило. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Момчето не намери подходящи думи и се запъна. Другите весело се разсмяха. Да плащаш от собствения си джоб държавно имущество? Каква непростима глупост! .. Това се четеше в развеселените очи, но никой нищо не каза. К. Крачунов, С [еа]. Развеселени погледи.