РАЗВЕСЕЛЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от развеселен. Българите, .. се трупаха по зъбчатите крепостни стени и кули да наблюдават приготовленията на ромеите, махаха им отгоре и викаха по тях, .. Ромеите бяха по-сдържани, но и по-самоуверени. Все пак мнозина от тях се чудеха на неуместната развеселеност сред българите. Д. Талев, Съч. VІІ [еа].