РАЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; развеселя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Създавам весело настроение у някого или някъде, правя някого или нещо весели. Тая история .. развеселява и разсмива всички. Й. Йовков, Разк. I, 57. Той виждаше, .., че очите ѝ играят .. това, .., го развеселяваше и го караше, .., изведнъж да си затананика. Д. Немиров, Д № 9, 33. Няколко глътки коняк, вермут .. или .. вино развеселяват — а тя стои мрачна и потисната. П. Славински, ПЩ, 101. — Заповядайте в къщата ми и подмладете я, развеселете я, накитете я! Л. Каравелов, Съч. II, 140. ● Със същ. с ъ р ц е, д у ш а. — Най-чудната напитка! .. Подмладява човека и развеселява сърцето му. И аз започнах да скачам, да пляскам с ръце и да пея. Св. Минков, ПШ, 147. — Искам да се женя, чичо, и те моля да ми помогнеш. .. Царят сложи малката си суха ръка върху рамото на княза: — Ще те оженя! ..: — Е, поне ти ще развеселиш сърцето ми. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си. Библ. [еа].
2. Правя нещо (лице, глас, очи, поглед) да изразява весело настроение. Седнала до миндера при болната, Найда се сили да развесели гласа си. А. Каменова, ХГ, 135. Нейко изтръпваше, кога чуеше смеха му: сух, не от сърце смях, който не развеселяваше лицето му. Й. Йовков, Ж 1930, 30-31. Хванах момичето за ръка и го изведох на двора. Разходихме се, гонихме се и се замервахме със снежни топки .. Нашата радост развесели дори суровото лице на старата жена. С. Хафъзов, Ч (превод) [еа].
3. Прен. Разг. За вода, роса и под. — освежавам земна площ, насаждения и под., като ги напоявам. Неговите [на канала] води ще оросят и развеселят десетки хиляди хектара плодородна земя. Б. Балевски, СП, 44. Водата първен развесели ливадите и нивите, а после пропие в земята. Д. Манчев, БЕ II, 97. Тя [росата] дето падне и развесели: / и развесели на гора листи, / на поле трева, в градинка цвета. Нар. пес., СбГЯ, 155.
4. Прен. Разг. Обикн. за ярък цвят, боя — разнообразявам, освежавам нещо. Върху тия старинни по стил сгради лежат (вместо някогашните тъмни плочи) прясночервени керемиди, които развеселяват старинния стил на къщите. З. Сребров, Избр. разк., 201. Хубави фасади украсиха триетажните къщи около мегдана. Даже червеникава боя развесели всестранната кооперация. Д. Вълев, З, 12. развеселявам се, развеселя се страд.
РАЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; развеселя̀ се св., непрех. 1. Придобивам весело настроение, ставам весел. От една уличка се чу дрънчене на балалайка, викове. — Кои са пък тия, дето са се развеселили сега? Ем. Станев, ИК III и IV, 526. Той се развесели, смееше се, шегуваше се. Й. Йовков, Разк. II, 222. Умисленият и плах допреди малко юнга изведнъж се развеселява. Той вади от джоба си устна хармоничка и засвирва. П. Незнакомов, МА, 50. Конякът се хареса и на Амбо. След няколко глътки той се развесели. М. Марчевски, ОТ, 211. ● За сърце, душа. — Ти, господарю, си имаш вече свой дом в Охрид. — Светлата господарка, съпругата ти, вече отдавна живее тук, в Охрид. Нае си къща. От мъка по тебе, господарю. Тук се роди и синът ти. Светлата господарка много се измъчи, сега ще се развесели сърцето ѝ. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Енкиду яде до насита от хляба и отпива от пивото. Лицето му пламва, развеселява се сърцето му. Пл, 2008, кн. 5-6 [еа]. — Нека и нейната душа да се возрадва и развесели. Т. Влайков, Съч. II, 284. ● Обр. Отделението се развесели, разшава се, разбръмча се. Г. Караславов, Избр. съч. II, 104. — Най-после да ви чуя да се засмеете. Ами че тъй тряба, да се развесели къщата. Добре че дойде Тинке, та Найда пак да се засмее. А. Каменова, ХГ, 92.
2. За лице, очи, глас, поглед — придобивам весело изражение. Неговите [на Иля Андреевич] тъжни очи се развеселиха сред толкова радост и обич. Д. Талев, ПК, 398-399.
3. Прен. Разг. За зелена площ, насаждения и под. — освежавам се след поливане, напояване. — Иди донес водица да ги [цветята] полеем. Видиш ли ги сега как се развеселиха? Т. Влайков, Пр I, 195. Дъжд напоил е ливадите и нивите. Развеселили се увехналите полски растения. Д. Манчев, БЕ II, 101-102.
4. Прен. Диал. За гора — раззеленявам се, оживявам се. Сичка се е гора раззеленила, / .., развеселила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 100. До ще пролет, горо .., / ти щ, са развеселиш. Нар. пес., СбНУ XLVII, 90. Вила са е гора, .. / .., развила, развеселила. Нар. пес., СбНУ XXVII, 299.