РАЗВЀТРЯМ, -яш, несв.; развѐтря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поет. Оставям или излагам нещо да се ветрее; развявам. Бабата продължи да бяга, разветрила поли. Г. Стоев, ЦЗ [ea]. Гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Хр. Смирненски, Съч. III, 240. С тояжката почуква, разветрил белите коси. / Възпира в миг, поема дъх и хуква. Хр. Смирненски, Съч. I, 95.
2. Диал. Проветрявам, проветрям. Направихме и долните забележки [на Груев] дано земеше някоя преднина народний ни език поне от 1875 година. ..; проветри, нм. [наместо] разветри. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 7. разветрям се, разветря се страд.
РАЗВЀТРЯМ СЕ несв.; развѐтря се св., непрех. 1. Поет. Започвам да се ветрея; развявам се, вея се. Който строи къща — залага мило и драго само на покрива да се разветри шарената кърпа и новата риза на майстора. ЛФ, 1958, бр. 6, 1.
2. Диал. Заставам или ходя на открито, за да ме лъха, духа вятърът; проветрявам се, разведрявам се. Какво си се разветрил! РСБКЕ, III, 18. Излязохме да се разветрим. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 796.