РАЗВИГО̀Р м. 1. Обикн. ед. Топъл пролетен вятър, който развива, разлиства гората. В тези предпролетни дни развигорът се опитваше да пъди остротата на зимния витошки хлад по софийското поле. П. Мирчев, СЗ, 73. Напролет, кога задуха развигор и кога излязат на паша стадата, всичко ще се оправи. Д. Рачев, СС, 274. Найден .. усети как го лъхна топъл вятър. „Развигор“! — помисли Найден. В. Геновска, СГ, 103. Тъй с листопади и развигори, .. продължава животът в старата гора. Б. Геронтиев, Б, 38.
2. Рядко. Само ед. С предл. п о, н а и др. Времето, пролетта, когато задухва, духа този вятър. На развигор заваляха дъждове, топли и струйни. П. Константинов, ПИГ, 47.