РАЗВИЛНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от развилнявам се. След .. вестта за падането на Кандия .., турците станаха нетърпими. Може би вестта само съвпада с развилняването им, а те тъй и тъй щяха да тръгнат да грабят. А. Дончев, ВР [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)