РАЗВЍНТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от развинтя като прил. 1. За нещо завинтено — който е разхлабен след въртене в обратна посока. Развинтени гайки.

2. Прен. Разг. За фантазия, въображение — който се проявява в голяма степен, преувеличава нещата или измисля небивалици; развихрен. — А-а, сега знам къде шукна по едно време с журналиста, .. Довела си го тука. И на моето легло, значи ... — Що за развинтена фантазия? Б. Болгар, Б, 22. — Много не вярвам на Светльо — хем има развинтена фантазия, хем „пунтира“ барон Мюнхаузен. Веднъж каза, че пеперудите .. били колкото птици, а имало няколко вида птици, по-дребни от пеперуди. Н. Стефанова, ПД, 95. Животът понякога сам устройва по-диви шеги и от тия на най-изобретателния човек или от измислиците на писателя с най-развинтена фантазия. А. Христофоров, О, 128. Развинтено въображение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)