РАЗВЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на развит. Даже нашите тракийски населения, известни по своята развитост и по-голям процент грамотност, отстъпят пред ловкостта на македонеца. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Валентин опипа Бенковите мускули и се възхити от развитостта им. Ал. Бабек, МЕ, 222. Отношението към жената бива белег за развитостта на даден народ. В. Мутафчиева, БС, 153. Колкото вестникарството у един народ ся види разпространено, толкоз и неговата развитост ся засвидетелствува пред света. ДЗ, 1868, бр. 3, 9.