РАЗВЍХРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от развихря като прил. 1. За буря, стихия и под. — който протича с голяма сила, мощ. В бурята, развихрена от земята чак до високите небеса, бясно се въртяха кълбести бодили. Б. Балевски, СП, 11. — Носим се .. във таз развихрена стихия. В. Марковски, ПЗ, 422. ● Поет. В и х ъ р р а з в и х р е н. Чемерни облаци плуват, / вихър развихрен ечи. Н. Лилиев, Ст 1932, 17.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила, мощ. Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, .., че ще иде всичко нахалос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците; .. Касабов потърси други пътища на действие. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Развихреното строителство увеличи до безбог предлагането на квартири [в Созопол]. .. На всяка втора врата висят .. табели „свободни стаи“, „нощувки“. ДТ, 2007, бр. 222, 20. В обстановката на нов революционен подем и развихрен терор той [вестник „Ехо“], .., защитаваше смело интересите на нашия .. народ. Пог., 1970, бр. 7, 3. О, то беше развихрен устрем — / такъв, / какъвто / няма днес! Н. Хрелков, ДД, 77. Отеква развихрена / битката за свобода. Кр. Белев, ПЗБ, 33. // Прен. Разг. За фантазия, въображение — който се проявява в голяма или пълна степен, без ограничения; развинтен. Ние останахме със запалени по Майн-Ридовите романи глави и с развихрена фантазия, която ни караше да вършим какви ли не лудории. Г. Белев, ПЕМ, 113. Те [момичетата] по-бързо от мене съзнаваха цялата необятност на радостта ми, допълняха я с развихрено въображение. Бл. Димитрова, ПКС, 213. Но у него [Вазов] има цяла редица стихотворения, в които той .. рисува картини, проникнати от тихи настроения. .. В тях няма патос, няма развихрена фантазия. Г. Цанев, СИБЛ, 192.
3. Който се движи, носи, осъществява и под. с голяма сила, мощ, буйно. Последва страшна блъсканица и в облаците прах, които вдигаха развихрените коне, редиците се объркаха. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Засилена от високо, .., тя [водата] слиза развихрена, развява бели флагчета от пяна и раздвижва десетки бичкиджийници. Хр. Смирненски, Съч. III, 37. Румънците извиват / развихрени хора̀. Ас. Босев, ВМД, 114.
4. Рядко. За коса и под. — който се вее, развява силно или стои на различни страни, посоки. Пенев имаше черна брада и мустаки и развихрен перчем. О, 1978, кн. 13, 33. ● Обр. Ливадата е залюляла своите развихрени тъмноруси коси. А. Каменова, ХГ, 11.