РАЗВЍХРЯМ, -яш, несв.; развѝхря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя стихия, буря и под. да започне да се вихри, да се проявява с голяма сила, мощно. Природата развихря всички свои стихии, за да изравни лицето на земята. ЛФ, 1958, бр. 14, 3. Връз възрозовия воал на залеза се простираше Олимп. Там Слънцето бе развихрило пожар и сред пламъците на пожара, .., сякаш се открояваха чертозите на древногръцките богове. Д. Спространов, С, 98. Той [вятърът] облаци волен развихря в небето, / разкъсва ги, трупа, раздипля, разхвърля / зад модри балкани. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 65. ● Обр. На третата вечер, .., тя чу гласа на Теодосия за пръв път. И тоя внезапен досег с отдавнашното развихри буря в нея, накара я да усети, че отмалява. П. Константинов, ПИГ, 50.
2. Правя нещо да започне да се движи и под. бързо, енергично, необуздано като вихър, стихия. В далечината се показаха три .., бързи корабчета. Под бордовете веслата им развихряха водата и я правеха на пяна. Й. Вълчев, СКН, 227. Аспарух е пълководец. .. Крепостта напуска мигом и развихря боен кон. В. Марковски, ПЗ, 106. // В съчет. със същ. к р и л а, г р и в а и др. — развявам, размахвам силно, мощно крила, грива и под. Морската шир, .. с гняв се блъскаше в каменната гръд на кея. Вълните се носеха като табун коне, развихрили белоснежни гриви. Д. Спространов, С, 57. Соколе, / .. / аз те гледам във висините, развихрил своите крила. Кр. Белев, ПЗБ, 45.
3. Прен. Проявявам, разгръщам нещо с голяма сила, мощно. Нима си е отишла от душата му и оная стремителност, с която порази татарите, .. Защо не я развихри и сега срещу новия враг, който го дебне в самата негова столица? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 464. Смехът на жените и завистта на мъжете .. развихрят таланта на хумориста. П. Незнакомов, СП, 5. Чуваха се само изолирани гърмежи с пушки и от време на време — урагани от стрелба с картечници и автомати, която немците развихряха при всеки опит на партизаните да се доближат до бензина. Д. Димов, Т, 603. // В съчет. със същ. ф а н т а з и я, в ъ б р а ж е н и е и обикн. възвр. притеж. местоим. Давам пълна свобода, воля на фантазията си, свободно и неограничавано от нищо и от никого фантазирам, мечтая, говоря измислици или проявявам творчество в нещо; развинтвам. Ние играехме много, общувахме, развихряхме фантазията си. Нямахме компютри, но развивахме въображението си. Кеш, 2003, бр. 38 [еа]. развихрям се, развихря се страд.
РАЗВЍХРЯМ СЕ несв.; развѝхря се св., непрех. 1. За стихия, буря и под. — започвам да се вихря, да се проявявам с голяма сила, мощно; развилнявам се, разбушувам се. Тука се е развихрила силна буря и е съборила гнилите колци на лозите. А. Каралийчев, ПД, 162. Зиме, когато .. около него [връх Баба] се развихри свирепата виелица, той вижда ония, които го прославиха с героизма си, .. Тогава Баба ечи по-силно от бурята и небесните гърмове. Ст. Станчев, ПЯС, 26. При екваториални бури често могат да се наброят .. до тридесет и пет светкавици в минута. Небето буквално гори, .. Вятърът се развихряше със страхотна сила в огнената атмосфера. Той извиваше пламналите облаци. Й. Павлов, ПСБ (превод) [ea]. Огнената стихия се е развихрила из житни блокове, като е изпепелила реколтата от 100 дка ниви. Дем., 2001, бр. 165 [еа].
2. Прен. Започвам да се проявявам с голяма сила, мощно. При Ипсала и Исьорен, край Мокри и Индере се развихриха кръвопролитни боеве, след които турците се попиляха и загубиха из градищата. Ст. Сивриев, ПВ, 170. Хората спорят едни с други, .., вълнуват се, развихрят се страсти. Н. Каралиева, ДП, 56. Всичко в мене бе парализирано освен въображението. То се развихряше. Бл. Димитрова, ПКС, 185. Парливата точка, около която се развихряха споровете .., бе въпросът за пропуснатите възможности. Генералите заявяваха, че армията постигна блестящите победи на бойното поле, .., а бившите министри им възразяваха, че хората с пагони са подкопали моста към бързия мир с атаката на Чаталджанската позиция. Г. Марков, ББС [еа]. // За фантазия, въображение — проявявам се с голяма сила, без да съм ограничаван от някого или нещо; развинтвам се. Той седна и написа едно от онези лаконични съобщения, в които се развихря въображението на този човек. Кой не помни шума, който точно това съобщение предизвика в целия свят? Хр. Гайдаджиев, АЛК (превод) [еа].
3. Прен. Разг. Започвам да върша нещо много напористо, енергично, като влагам всичко от себе си и разгръщам способностите си. Милчева, .., която отговаряла за просветната дейност на профкомитета, така се развихрила, че през ден организирала някаква беседа или лекция. Л. Янов, СЗ, 5. // Проявявам възможностите си с голяма сила, пълноценно в някаква дейност. На 20-ти в Босненския културен център се развихри фолклорният танцов ансамбъл към Дома на културата „Искър“. Дем., 2002, бр. 46 [еа].
4. Прен. Разг. Започвам да се сърдя, да се карам или да протестирам шумно, неудържимо. „За другите хора идват точно, само за нас не идват — развихряше се жена му.“ Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 36.