РАЗВЛА̀ЧАМ1, -аш, несв. (диал.); развла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Развлачвам1; развличам1. Генерал Фроасар .., вместо да направи едно енергично нападение, .., продължава да развлача битвата. Ч, 1871, бр. 22, 688. Развлачаме вълна. РСБКЕ III, 19. развлачам се, развлача се страд.
РАЗВЛА̀ЧАМ СЕ несв. (диал.); развла̀ча се св., непрех. Развлачвам се. Устата трябва да ся отварят и затварят .., без да ся развлачат или свиват устните вън от приликата. Ф. Велев, КР (превод), 63.
◊ Развлачам боб за някого. Диал. Ирон. Никак не се интересувам от някого, не желая да го видя или да се срещна с него.
РАЗВЛА̀ЧАМ2, -аш, несв. (остар.); развлека̀, развлечѐш, мин. св. развля̀кох, развлѐче, прич. мин. св. деят. развля̀къл, -кла, -кло, мн. развлѐкли, св., прех. Развличам2. Едно, което е останало още да ма развлача, то са страданията на моите врагове и сълзите на техните жени и деца. Хр. Ботев, КК (превод), 32.
РАЗВЛА̀ЧАМ СЕ несв. (остар.); развлека̀ се св., непрех. Развличам се.