РАЗВЛА̀ЧВАМ, -аш, несв.; развла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Влача (в 1 знач.) нещо на разни страни, посоки, с влачене разпръсквам, разпилявам нещо; развличам1. Внимавай къде стъпваш, че има боклук — да не го развлачиш из цялата стая. // Прен. Разг. Разпилявам, разпръсквам нещо. Развлачиха кой каквото можа от богатството на държавата.

2. Със същ., означаващи дреха и под. Правя нещо (дреха и под.) да се разпусне, разтегне, да загуби формата си, да виси на една или на различни страни; развличам1. Неправилното пране развлачва дрехите.

3. В съчет. със същ. в ъ̀ л н а, п а м у к и под. Обработвам на дарак сплъстено нещо (въ̀лна, памук и под.), за да стане пухкаво; разчепквам, разбивам, влача, разчесвам, развличам1. Следващата обработка на памука е разбиването му, .. С помощта на лъкове и дървени бухалки те [дръндарите] разбивали, развлачвали памука, докато стане готов за предене. В по-ново време и памукът се влачи на механизирани дараци. Н. Колев, БЕ, 128. Ще развлачим кълчищата. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 797. // За дарак, чепкало — правя сплъстено нещо (въ̀лна, памук и под.) да стане пухкаво; развличам1. Добри се върна при чепкалото и сега мигом откри повредата — .. след малко изобретеното от Добри устройство, .., отново заработи, като равномерно развлачваше сплъстената вълна и я превръщаше в пухкави повесма. Ц. Родев, Т [еа]. Даракът продължава да го развлачва между валците си. Бл. Димитрова, Лав. [еа].

4. Прен. Разг. Протакам, разтакавам някаква дейност, действие; развличам1, влача. Да не развлачиш изпълнението на задачата!

5. Диал. Неодобр. Водя човек или животно на различни места, обикн. без да е нужно или полезно; развличам1. Три ми стада влачи, / мой Добри, .., / през зелено стране, / влачи, та и развлачва. Нар. пес., СбВСтТ, 38.

6. Диал. Правя нещо да стане лигаво, разкашкано, да се влачи, проточва; развличам1 (Н. Геров, РБЯ). развлачвам се, развлача се страд. След изсъхването на вълната тя се разчепква с ръце, подир което се развлачва на домашен дарак или разчесва с гребен. Н. Колев, БЕ, 128. Разбоят за тъкането на халищата се състоял от три дълги пръта, .. Изтепването на халищата ставало на крака, докато се развлачи (..) козината или вълната. Ил. Славков и др., С [еа]. Пашкулите .. са варят, доде станат сичките на един топ и като са потеглят и върви от сичките една жица, .. са перат в студена вода .., и като са извият, сушат са на слънцето и после като са развлачат, предат са. 3. Княжески, ПРШ (превод), 107.

РАЗВЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; развла̀ча се св., непрех. 1. За пълзящо растение и под. — започвам да се влача, влека на различни посоки, места; развличам се. // Разпръсквам се на различни места; развличам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Започвам да се влека, влача; развличам се.

3. За дреха и под. — разпускам се, разтягам се, увисвам на една или на различни страни, изгубвам формата си; развличам се. Двамата мъже бяха свалили саката си. Гоунт носеше елегантен светлосин костюм .., докато Маккрийди — конфекция на Виела, която се бе развлачила от честото пране. В. Вълков, И (превод) [еа]. Трикото е качествено и не се развлачва. Δ Още при първото пране фланелката ми се развлачи.

4. Разг. За дейност, действие, проява и под. — протакам се, проточвам се, забавям се; развличам се. Делото се развлачи, не му се вижда краят.

5. Разг. За глас, говор, песен, мелодия и др. — забавям се, провлачвам се. Скоро батерията сдава багажа, съветският марш се развлачва, превръща се във вой и накрая съвсем секва. Нов., 2005, 18. 07. [еа].

6. Диал. Обикн. за храна, течност — ставам лигав, разкашкан и се проточвам; развличам се (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)