РАЗВЛА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от развлача като прил. Развлечен. Старецът се беше доста занемарил, .., беше обут в груби панталони и развлачена фанела. Г. Данаилов, КОС, 33. Старицата здраво стискаше дълга, развлачена метла и я размахваше енергично. Л. Николов, ЧЕВ [еа]. На гражданите се предлага развлачен и с нетърпима миризма хляб. РД, 1950, бр. 209, 3. Тази сцена .. предвещава в особено концентриран за мащабите на тази несъмнено развлачена и многословна творба вид поетиката на бъдещето. М. Кирова и др., БЛФЧ [еа].