РАЗВЛЍЧАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от развличам1 и от развличам се. И всякой друг на негово място би претръпнал — след безбройни гонения, развличания и арести. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 65. От Елин Пелин един талантлив белетрист би се научил на икономия, .. би се освободил от пакостната склонност .. да се отрупва описанието с излишни епизоди, .., развличания. Г. Цанев, СИБЛ, 49. Гледаха с пълна наслада не само готовата тъкан, / но изработката също — изкусница беше момата, / или кога на кълбета мотаеше грубата вълна, / или когато къделя .. оправяше с пръсти, / та след развличане бавно да бухнат подобно на облак. Г. Батаклиев, М (превод) [еа].
РАЗВЛЍЧАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от развличам2 и от развличам се. „Романът е прозаическо повествование с по-голям размер“ .. „измислена история за любовни приключения, съчинена в художествена проза за развличане или поучаване на читателя.“ Б. Богданов, РАС [еа]. Той бе равнодушен, .. не търсеше промяна в обстановката, нямаше нужда от нови впечатления, от развличане, от почивка. Стр. Джамджиев, ДФ (превод) [еа]. Сам той [Дар Хиал] не вярва ни думичка от тази своя нихилистична теория и към нея се отнася също тъй несериозно, както към танцуването си онази вечер. Това е просто негов начин за развличане. Той е такъв дълбок философ, че просто трябва да се развлича с нещо. Н. Доспевска и др., МС (превод) [еа].