РАЗВО̀ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. В съчет. със същ. п и с м о. Бракоразводен. Позволено ли е на мъж да напусне жена си? .. Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне. Библ., 1246. Що беше речено за развод? ..: Който си напусне жената, да ѝ даде разводно писмо. КТЕМ, 70.
РАЗВО̀ДЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разводя се като прил. Диал. За женско животно, обикн. крава — разгонен. Когато ги пуснеха вън, разводената крава тичаше настръхнала от крава на крава, душкаше ги, качваше се по тях. Ил. Волен, МДС, 198. — Селският бик не скачал разводените крави. Хр. Радевски, Избр. пр III, 119.
РАЗВО̀ДЕН3, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. За клещи — който служи за развеждане2 на зъбите на трион. Развеждането на зъбите на триона се извършва с помощта на разводни клещи. Зъбите се развеждат последователно — един вляво, следващият вдясно. М. Тодоров и др., ТМСС, 19.