РАЗВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който е отдаден на разврат (в 1 знач.) и живее безпътно; порочен, аморален, безпътен2, безнравствен, неморален, покварен. Едната сестра развратна била държанка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 98. Жадувало бе и нейното сърце .., за всички радости на любовта, но бе срещнала един развратен човек, делила бе легло с него. Д. Талев, ПК, 441. — Началник си някъде! .. Мърсуваш тук с тази [жена]! .. — Началници развратни! Ч. Шинов, БС, 12. Тя беше .. разтурена и развратна жена. Д. Спространов, С, 157. Развратните калугери са изваждат от игуменството и са настаняват на местата им хора достойни. Г, 1863, бр. 2, 14.
2. За живот — който е изпълнен, проникнат от разврат (в 1 знач.); порочен, аморален, безпътен2, безнравствен, неморален, покварен. Освен руският акцент в произношението си, сините очила и навикът на развратен живот, неговите познайници не знаят да е донесъл [Виловски] нещо повече от това, с което бе тръгнал за странство. М. Георгиев, Избр. разк., 190. Като изкара гимназията, Бисмарк отиде да учи правата в Гетинген, но тука ся ударил на най-развратния ученически живот. Лет., 1872, 199-200. Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност. Ил. Блъсков, ДБ, 38. Един наш свищовлия, .., ни разказа, че един .. богат човек иска да земе Стана за жена и че тя отдавна вече е оставила развратният живот и живее у него. Л. Каравелов, Съч. V, 209. // Разш. Рядко. Който е свързан с разврат (в 1 знач.). Развратните престъпления сред непълнолетните често са съпроводени с дързост, насилие и групово извършителство. Хр. Домозетов, ОР, 88. — Еврейко, в тоя палат стоя по право на рождение и на венчило, но ти си тук чужденка, купила входа в него с цената на развратните си прегръдки и на моминската си чест. Ив. Вазов, Съч. XX, 126.
3. Който е свързан с разврат (във 2 знач.), нравствено пропаднал; покварен, неморален, безнравствен. Не ще престана, .., да протестирам срещу насилията и произволите на тая развратна власт. Т. Влайков, Съч. III, 58. Тежко на онзи народ, в когото тази гражданска добродетел, която ся нарича родолюбие, не е развита. Такъв народ или не е още станал народ, или е станал развратен. Ч, 1871, бр. 17, 526. Със своите подчинени и със своите поданици той [кир Йоаким] са обходил твърде варварски. .. Тоя звяр бил до такава степен бездушен и развратен, щото не жалел ни децата, ни старците, ни бабичките. Л. Каравелов, Съч. V, 22. Пак са залавяме, .., за ножа си, за да са биеме срещу нашите безумни и развратни тиране. НБ, 1877, бр. 75, 290. По-добре последуваме развратните нрави на тоя век, нежели добрите дела и примерите на нашите праотци. А. Гранитски, ПР (превод), 2.
4. Остар. За думи, изрази, текст и под. — вулгарен, циничен, непристоен, неприличен. Те [песните] са непристойни, развратни .. те са извикват не от потребността на душата, а от виното. Р, 1871, кн. 2, 20. Понаядат са, понапият са с гостенина, ..; отпуснат са на приказки, разлигавят си ония пияни уста, .., задрънкат .. приказки, една от друга по-мръсни, по-развратни. Ил. Блъсков, ПБ II, 65. В много такива села умилните, сериозни и за слушание стари народни песни са заместени .. с лигавите, развратни и отвратителни песни. Китка V, 1886, кн. 14, 65.
◊ Развратен дом. Остар. Публичен дом; блуден дом. Дохождаш ти в един град и .. се загнездяваш в кафенетата, в развратните домове, казината. Н. Бончев, Р (превод), 46.
РАЗВРАТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от развратя като прил. 1. Който е станал развра̀тен, поддал се е на разврат (в 1 знач.). Бае Ради, .. не престана да ругае развратената младеж, която е изгубила всяко чувство на срам, и да хвали своята строгост към дъщеря си. Елин Пелин, Съч. IV, 193. „Срамната болест“ на Елка, донесена от развратения в Града най-малък Герак. Б. Пенчев, ТК [еа]. Еди-кой приказвал / по тъмно с някоя кокона, / .. / Но кой е развратѐн? Но кой е развратител? / Но кой е питомец послушен, кой — учител? К. Христов, Избр. ст, 167.
2. Който се е поддал на разврат (във 2 знач.), загубил е моралните си устои, пренебрегва моралните норми и постъпва неморално; покварен. Развратените му деца хванаха да крадат първо от баща си, а после и от други. С. Радулов, НД (превод), 142. От синовете стават поданиците, .., управителите, .. и царете; и дето са синовете зле възпитани, там и управителите и поданиците ще бъдат еднакво развратени. ИЗ 1874-1881, 100. Илий имаше синове толкоз развратени, щото отвръщаха хората от да служат Богу. Н. Михайловски, ССИ (превод), 49. Високата Сократова мъдрост и добродетел ще му навлекат много вражда и завист от страната на по-многото му съграждани, които вече били твърде развратени в него време. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 199. ● За душа. Да знаяхме какви са лъжци и подлеци, какви безочливи убийци и развратени души са те, то ний не бихме ги ни приближили до себе си. Ч, 1874, бр. 3, 72. Знаях, че .. безброй / герои бръмчаха и правеха бой, / души развратени, до тинята слезли, / и съвести кални, на продан излезли. Ив. Вазов, Съч. III, 7.
3. Рядко. За общество, нрави — в който съществува разложение, упадък на моралните устои, безнравственост в поведението и взаимоотношенията на хората; пошъл, опорочен, покварен. Историята .. осъжда на смърт сяко .., гнило и развратено царство. НБ, 1876, бр. 53, 204. Клеомен и посред развратените египетски нрави пазял строг, спартанский образ на живота. Н. Михайловски, РВИ (превод), 179. Человеците да ся върнат към природата .., като единствено средство, за да ся тури край на развратените нрави. Ч, 1871, бр. 8, 231-232. // Рядко. За време, период — през който господства разврат (във 2 знач.), който се характеризира с морално разложение на нравите на хората. В тези развратени времена са срещали без сумнение много человеци, които скърбели за нравственото падение на Рим. Н. Михайловски, РВИ (превод), 316.