РАЗВРАТЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Свойство на развратѐн. С необикновена безпощадност великият писател [Лев Толстой] разкрива леността, развратеността и пълното духовно опустошение на господарите в „Плодовете на просвещението“. Н. Лилиев, Съч. III, 203. В поемата си „Цар Траян“ младият сатирик [Константин Павлов] .. разкри антихуманната същност, социалната развратеност на нашето общество, обезличаването .. на неговия гражданин. Д. Бочев, ХЕ [еа].