РАЗВРАТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който развращава някого. Аз не мислех, че любовта ми към Мина съставлява някаква обида за вашата къща. Или че не ще бъда погледнат, може би, като някой развратител от най-долна проба. М. Кремен, РЯ, 126. Погребваха Тонков, .. — един изтънчен мошеник, един развратител на българския народ! .. На що дължи богатството .. си тоя вагабонтин? .. Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 153-156. Който .. в пътя на грешници стои и в сборището на развратители седи (..), той .. ще чуе .. страшния Христов глас: „.. махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“. Архимандрит Серафим, ПИ [еа]. Намерихме Тогова [Иисус], че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, .. Пилат, .. каза ..: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа, а ето, аз .. не намерих у Тогози Човек никаква вина. Библ., 1293. Никога Добре не ся подголемил, .., нито гонил да бъде пръв. Зачтото който прави така, той не е учител, а развратител. Й. Груев, КН 4 (превод), 46.