РАЗВРАТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Обикн. нещо — който развращава някого; развращаващ. Сега имаме и книги, .. Че се и превеждат странни чуждински книги .., че и книгата „Павел и Вергиния“, която е любовна, но не е грешна и нито развратителна, а успокояваща душата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 404. Из тия училища излизат всички развратителни и бунтовнишки песни. Ив. Вазов, Съч. XXII, 129. Революционната идея .. трябаше да стане обща за национално самосъзналото се българско мнозинство, че тогава да подири път и в средата на елементи, върху които всевъзможните .. пропаганди бяха упражнили едно крайно развратително влияние. П. К. Яворов, Събр. съч. II [еа]. Вместо нравствени и поучителни книги те [българките] търсят празни и развратителни романи. Ч, 1871, бр. 20, 628.


Източник: Речник на българския език (онлайн)