РАЗВРА̀ТНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Отдавам се на разврат (в 1 знач.). Пръснаха слух из комбината, че съм водил жени в хотела, като съм развратничил по цели нощи. К. Калчев, ДНГ, 56. Дона .., тъжно приведе очи: — Развратница... А ще накажете ли всички тия, които са развратничели с нея? Да не би тя... насила да ги е разваляла! Д. Талев, И, 375. Янакиев развратничеше с паднали жени. Ем. Станев, ИК I и II, 291. Женен е [докторът], .., а развратничи и пиянства по цели нощи. Чудомир, Избр. пр, 260. Селски и градски чорбаджии, .. отсядаха в .. публичните домове и по цели нощи развратничеха и гуляеха. Чудомир, Дн [еа].