РАЗВРА̀ТНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от развратнича. Нарцис говори вместо мене. Обясни на Вибидия, че всеизвестното и невиждано развратничене и измамите на Месалина не заслужават застъпничеството на една свята и възрастна весталка. Ж. Божилова, АК (превод) [еа].