РАЗВРАЩА̀ВАМ, -аш, несв.; развратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане развра̀тен (в 1 знач.), склонявам го към разврат (в 1 знач.). Който има обичай да мами и развращава малки момчета или момичета, да ги подбужда към блудства .., затваря се от един месец до една година. Ф. Перец и др., НЗ, 54. Освен телесно убийство има още и духовно убийство, а то е съблазън, сиреч кога някой развращава ближния си. Хр. Данов, ППК (превод), 85.
2. Научавам някого на лошо, неморално поведение, порочни действия, правя го или ставам причина той да стане безнравствен, нравствено пропаднал, неморален в отношенията си с хората; покварявам, деморализирам. На що дължи богатството и името си тоя вагабонтин? .. Само на рушвети! .., бяхме честни служители. Не той ли ни разврати? Не той ли ни съблазни .. и научи да протягаме ръка под масата? Да, той ме разврати, той ме направи взяткаджия! Елин Пелин, Съч. IV, 156-157. Детективските телевизионни програми .. развращават .. описват в пълни подробности най-ужасни престъпления. РД, 1950, бр. 149, 4. Властта развращава. Кап., 2004, бр. 13 [еа]. Синове и дъщери на осигурени материално и служебно хора, .. вършеха безнаказано всякакви дивотии. Защото когато ги имаш наготово .., парите развращават и те погубват като личност. Дем., 2001, бр. 175 [еа]. Управникът ги попитал: „За какво нещо окривявате Тоя човек?“ Тия казали: „Развращава народа, казува да се не дава давание на кесаря.“ Д. Манчев, НН (превод), 114. // Правя порочен, неморален (мислене, чувства, нрави); покварявам. Ако ли бащата или майката искат да ся месят в управлението на учителя, то за такъвзи син по-добре е да го извадят от училището .., отколкото да ходи на училището, гдето сам като няма да ся ползува нищо, но ще разврати умовете и на другите ученици. П. Горбанов, ННУ, 11. Катон е изгонил от Рим един от най-мръсните циници — Аркезилай — за да не развращава нравите. Дем., 2001, бр. 101 [еа]. Извършвал [народът] угощение и сватбите си, .., с песни народни, избрани от по-добрите и благопристойните, които не развращават сърцето. Ч, 1875, бр. 9, 410. развращавам се, развратя се страд. С такива книги народ се заслепява и развращава, а не просвещава. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 207.
РАЗВРАЩА̀ВАМ СЕ несв.; развратя̀ се св., непрех. 1. Ставам развра̀тен (в 1 знач.), привиквам към полова разпуснатост. Той се разврати напълно — не подбира жените, с които спи.
2. Научавам се на лошо, неморално поведение, порочни действия, ставам безнравствен, нравствено пропаднал, неморален в отношенията си с хората; покварявам се, деморализирам се. — Не те ли веднъж за сина ти заболява? ..! От тези крамоли наоколо и той се разврати — не ще никого да познава. П. Тодоров, Събр. пр II, 401. Трябва младите да не ся сдружават с лоши другари, защото с лошите и те ще ся развратят. ИЗ 1874-1881, 99. Когато някой иска да живее .. както го изисква нравствеността, тогаз е необходимо той да бъде в съгласие с нейните предписания, инак непременно ще са принуди да падне от погрешка в погрешка и от злина в злина, докато са разврати съвършено. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 49. Нашият Св. Синод е помолил турското правителство да запрети на вестникарите да пишат против духовенството, защото народът чрез това губел вярата си и развращавал се нравствено. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 150. // За мислене, чувства, нрави — ставам неморален, порочен, пошъл; покварявам се. Умовете им се развратиха.