РАЗВРАЩА̀ВАЩО нареч. 1. Обикн. в съчет. с гл. д е й с т в а м. Като предизвиквам разврат, поквара, безнравственост, неморално поведение, нравствено падение. Написах аз „Тъмни зори“ .. за онези, които не смятат, че страшните крясъци на плътта трябва във всички литературни произведения да бъдат давани все в едни и същи познати гами; че проблемите на гърчещото се в нас животно, представени със средствата на изкуството, действували развращаващо. К. Христов, ТЗ [еа]. Една специална категория .. образуват заповедите, издадени от общината с цел за „въдворяване на развалена нравственост“. .. „ .., да се затворят съществуващите два шантана в града, понеже са в центъра на града, действуват развращаващо на младежта и женския пол, .., а шантанерките са залавяни в блудство както в града, така и вън от него.“ Н. Хайтов, АМ [еа].
2. В съчет. с гл. с ъ м в З л. ед. и следв. изр. със съюз д а. Означава, че нещо развращава, че предизвиква разврат (във 2 знач.), поквара, безнравственост, неморално поведение, нравствено падение. Би трябвало да има и механизъм за отстраняване на самозабравили се членове на съвета, защото е развращаващо те да са напълно непоклатими за пет години. Още по-развращаващо е да гласуват „на тъмно“, без да са принудени да обясняват и да носят лична отговорност за взетите решения. Кап., 2007, бр. 20 [еа].