РАЗВРЀЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от развреждам и от развреждам се. За тие люде тук, .., имаше разлика между българските върховисти, .., .. и гръцките андарти, .. Никой не се реши да признае открито греха си за тая разлика. Премълча и Груев, но той вече поради пресита от спорове, от развреждане на рани. Д. Талев, ГЧ, 272.