РАЗВРЪ̀ЗКА ж. 1. Край, завършек на някакво събитие, история, действие, обикн. продължителни или заплетени, в които се изяснява положението на нещата и съдбата на участниците; край1. На тоя [Солунския] фронт три години по-късно щеше да започне развръзката на цялата Първа световна война. К. Константинов, ППГ, 292. Защо се мъчех да го [осъдения] успокоя, когато знаех, че тежката борба наистина приближава своя край? .. в душата ми се бе родило .. желание за развръзка — каквато и да е тя, само това безкрайно напрежение да завърши. П. Вежинов, ЗНН, 84. Градът бе изненадан от внезапната развръзка на политическата криза. В. Геновска, СГ, 237. Почувствувал предстоящия крах, Белички вложи много енергия, за да го предотврати, .. И въпреки това историята вървеше към своята развръзка. Д. Фучеджиев, Р, 127.
2. Литер. Момент в края на драматическо или повествувателно литературно произведение, в който се разрешават конфликтите в творбата. И двата разказа третират любовта и последвалото подир измамата на надеждите .. разочарование у две селски момичета. .. Развръзката .. е пълна с .., болезнено страдание. Б. Ангелов, ЛС, 267. Мястото на действието: за завръзката — Берлин, за развръзката и финала — София. Т. Генов, ДОД, 73. Развръзката на поемата [„Кървава песен“] настъпва с гибелта на Младен, който в предсмъртния си час съзира усмихнат и зарадван приближаващите се руски войски. Лит. XI кл, 52. Радев не може да не влезе в конфликт с .. Чавдаров. Но в развръзката на романа върху Радев не пада никаква вина. С, 1951, кн. 5, 179.