РАЗВЪ̀ДА, мн. няма, ж. Диал. 1. Разплод, разплождане; развъд, завъда, подвъда. За да са сполучи един забележителен плод, потребно е доста време, изискват са .. познания, .. вещ человек .. в развъждането, който да разбира всичките несгодни за развъда животни, та да ги отделя. Лет., 1876, 49. Нерез и свинка за развъда требува да са кротки, а да излизат от харен сой и да растат бързо. Лет., 1874, 270-271. Никога не тряба да отглядваме за развъда теле от майка зла, лоша или теле нездраво, слабо. Ступ., 1874, кн. 8-9 (притурка), 51.
2. Порода. Юници от добра развъда, за мляко определени, имат една долня цена. Лет., 1876, 48.
3. Домашни животни, добитък, развъден и отгледан у стопанина си, а не купен; дамазлък, тамазлък (Л. Андрейчин и др., БТР, 1976).