РАЗВЪ̀ДЧИК, мн. -ци, м. Спец. Човек, който по професия се занимава с развъждане на породисти животни. Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, .. заплаща в общината такса. .. Таксата .. не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, .., които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета. ДВ, 2008, бр. 13, 5. В различни райони на страната се развъждат приблизително еднакви кучета, .. Това не е попречило на някои от местните развъдчици да дадат свои имена на отглежданите от тях бараци. ЛР, 2003, кн. 12 [еа].