РАЗВЪ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от развъждам и от развъждам се; въдене. Българското правителство .. да подеме развъждането на полезния дивеч, унищожен от съзнателните български ловци. Елин Пелин, Съч. IV, 235. При чистопородното развъждане разплодните двойки [канарчета] се подбират само от една порода, с един стил на пеене. Вл. Помаков, ПДП (превод), 113. За да се увеличи добивът от риба, човекът е прибегнал и до развъждането ѝ. Биол. VII кл, 1982, 29. Луковични цветя .. не се развъждат от всякого, .., защото тяхното развъждане, .., е много трудно. Гр, 1906, бр. 3, 46.