РАЗВЪЛНУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За водна маса (море, езеро и под.) — в който има вълни, вълнение (в 1 знач.). По-често развълнуваното море ще изхвърли греди, дъски, отломъци от мачти. Й. Йовков, Разк. II, 38. Беше повял хладен вятър. Сега водите на реката не бяха гладки .. Леко развълнувани, .., тук-таме се образуваха бели .. гребенчета. П. Спасов, ХлХ, 308. Маджарск. [маджарската] депутация, ако и да била излязла още миналия вторник из Цариград, .., то не можла да пристигне във Варна. Морето било много развълнувано. НБ, 1877, бр. 61, 240. ● Обр. Виждаха се добружански села, .., развълнувани житни ниви. А. Каралийчев, НЧ, 79. Когато, обаче, тъмните развълнувани облаци замрачат челото на Витоша — а те го замрачават толкова често — хубавицата става страшна със своята бурлива намусеност. Ив. Вазов, Съч. XVII, 6.
2. Понякога като сказ. опред. За човек — който изпитва вълнение (във 2 знач.) и е в напрегнато душевно състояние; неспокоен, безпокоен, възбуден. Баба Хаджийка викаше отвътре: — Мари Еленко, ти луда ли си? Излез посрещни гостите! Но като видя, че смаяната и развълнувана Еленка не разбира от думи, хвана я за плещите ѝ, .., изтласка я в залата. Ал. Константинов, Съч., 272. Така бързо и нервно ги [вестниците] .. премяташе пред мен развълнуваният бай Доверчинов, че аз не можех да ги прочета. Елин Пелин, Съч. IV, 136. Огнянов заходи назад-напред край окопите, развълнуван. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 132. После се загледаха, зарадвани, развълнувани, и не знаяха какво да си рекат. Й. Йовков, ВАХ, 94. Сетне [Руменова] промълви: — .. Аз... аз съм бременна. .. не искам никой да знае. Само ти. .. — Да, мила. А сега що мислиш? — попита Ния развълнувана. Д. Талев, ПК, 472-473. ● За душа, сърце. Когато влакът изпищя на софийската гара, той с развълнувано сърце видя домашните, дошли да го посрещнат. Ив. Вазов, Съч. IX, 7. — Е, какво ви носи? — попита чичо Гочо с развълнувано сърце. — Ще ти разкажем, чичо — отвърна мъжът. Кр. Григоров, Н, 173. Отникъде ни шум, ни глас се чува: душата развълнувана трепти. К. Величков, ПССъч. II, 107.
3. Който изразява вълнение (във 2 знач.), безпокойство; неспокоен, безпокоен, възбуден. — Кой изведнъж дойде? — запита майката, без да разбира всичко добре от обърканата и развълнувана реч на дъщеря си. Ив. Мартинов, СНУ, 44. Лазар .. рече, ..: — Продължавай. .. — Не. Ще почнем отначало. Да чуеш и ти сичко. Това е огън, а не човешко слово — .. хартията трептеше в ръцете му [на Вардарски]. Той .. започна да чете с развълнуван глас. Д. Талев, ПК, 451-452. Сега той [Пешо] видя своите другари така, както никога не бе ги виждал — видя техните развълнувани и възхитени лица, .., видя дълбоката им и искрена радост и обич и разбра колко силно бяха прозвучали думите за другарството. П. Вежинов, СО, 201. После се изправи, направи няколко крачки из стаята и пак седна на стола си с пламнало лице и развълнувани очи. А. Гуляшки, Л, 425.
4. Понякога като сказ. опред. Обикн. за група хора — който е силно възбуден и е емоционално и умствено ангажиран с нещо (събитие, обществен проблем и под.). — „Тая минута колосален митинг! Цяла столица развълнувана, народът възмутен и пр.“ Ив. Вазов, Съч. IX, 150. Аз намерих всички жандарми на вратата и всичкия град развълнуван. Едно ново убийство беше станало. Ч, 1875, бр. 5, 233. Тъкмо по онова време народът [в България] бил развълнуван твърде много, загдето се заселяваха грабители черкези .., които русите бяха изпъдили от Кавказ. Г. Бенев, БК (превод), 25. Разтурянето на законно избраните Общ. съвети ..; нанесените безбройни побои върху мирните граждани, .., са неща, небивали досега в околията ни, поради което населението е силно развълнувано и всеки почна да се замислюва и да вярва, че зле отиваме външно и вътрешно. С, 1894, бр. 1497, 3. ● За всички ония, които ме познават отблизо, нямаше нужда да давам разяснение, но за общественото мнение, тъй много развълнувано по аферата с марките, намирам за необходимо да кажа в що се състои моето участие. Бълг., 1902, бр. 452, 3.
5. Остар. За район и под. — в който има недоволство, метеж, размирици и под. Край селото Драчево е произлязло вече едно кърваво сблъсквание, което е озадачило турските войски. Тие отвредом са захванали да са централизуват в развълнуваните краища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 323. — Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. — Опасно е стоенето в този развълнуван и враждебен град. Ив. Вазов, Съч. XXI, 59. // За група хора — който недоволства и вдига метежи, размирици, бунтове и под. Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие: да се промъкне до Бяла Черква през развълнуваните турски населения и да я повдигне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136.
— Друга (остар. книж.) форма: р а з в о л н у̀ в а н.