РАЗВЪ̀РВЯМ, -яш, несв.; развъ̀рвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Махам, изваждам, изнизвам връвта от нещо навървено; извървям. Противоп. навървям. Кид .. започна да развървя мокасините си. С. Флорин и др., РН IV (превод) [еа]. Развървям цървули.
2. Прен. Остар. и диал. Раздвижвам крайник, който е вцепенен, скован от стягане, връзване с нещо или от премръзване. За да го [пленника] съживи и раздигне, притискаше [Петко] за много време главата му у гърдите си; после разтриваше му краката и ръцете, за да ги развърви, понеже бяха се вцепили от якото стягане на връзките. П. Р. Славейков, РО (превод), 130. А за миг вратата се разтвори / и в стаята със шум и охолни говори / се втурнат рой деца, .., / и надпреварят се, / и блъскат се — кой първи / там, на огъня ще свари да развърви / измокрени в снега премръзнали ръце. П. П. Славейков, Мис., 1908, кн. 1, 12. развървям се, развървя се страд.
РАЗВЪ̀РВЯМ СЕ несв.; развъ̀рвя се св., непрех. Оставам без връвта, с която съм навървен, нанизан, стегнат поради нейното скъсване, изнизване, изваждане, изхлузване и под. Цървулите ми се развървиха.