РАЗВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; развѐя, -ѐеш, мин. св. развя̀х и развѐях, прич. мин. св. деят. развя̀л, -а, -о, мн. развѐли и развѐял, прич. мин. страд. развя̀т, -а, -о, мн. развѐти, развя̀н, -а, -о, мн. развѐни и развѐян, св., прех. 1. Движа, размахвам нещо на различни страни във въздуха, като го държа в ръка или закачено на нещо, което нося. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, това значеше смърт. Й. Йовков, СЛ, 15. Народът се трупа от ляво и дясно, развява пряпорци. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 246. — С този тук — Домна обърна между пръстите си призовката, развя я, — не бих могла да живея... Знаете ли, .., що за човек е той? Б. Болгар, Б, 125. — Плаща! — извика Казакът, разкопча салтамарката и развя над главата си няколко хилядарки. .. Единайсе хилядарки наброи .. — Плати му човекът — потвърди Петър. Г. Караславов, СИ, 108.
2. Прен. Разг. Показвам, изтъквам настойчиво нещо, обикн. неприятно или невярно; афиширам. Ако избързаме с политическите инициативи към Македония, бихме могли да активизираме антибългарските сили в някои балкански държави, които още развяват мита за българската агресивност. Зора, 1992, бр. 19, 4.
3. Енергично движа или оставям да се движи в пространството на различни страни нещо, което е част от мене (обикн. коса, грива и др.). В дряновете .. развяваха опашки съсели и катерици. Д. Фучеджиев, Р, 158. Листната гора развяла гранки. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 122. Папратите развяват сребристи пера. Св. Минков, ДА, 83. Може [Пенето] върху трактор волно / да развее рус перчем. Ас. Босев, ДО, 56. И, развели буйни гриви, над пожънатите ниви, / като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Хр. Смирненски, Съч. І, 79. // В съчет. със същ. к р и л е. За птица — разпервам и прибирам енергично крилете си при летене; махам, размахвам. Орел гордо / криле развява. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 44. Птичи ята ще повикам. / Развели крилете си бели, / те все ще долитат. Св. Стайкова, ОХД [еа]. // В съчет. със същ., означаващи дреха. За човек — като се движа бързо, енергично, правя дрехата, означена от съществителното, да се клати, мята на различни страни; вея. Най-много нервиран беше попът. Той сновеше като бесен из селото, развяваше широкото си расо. Кр. Григоров, Р, 60. Към пет часа след обяд щели да минат през града трима министри, .. Откачил разсилният барабана и изхвръкнал като вихрушка из общината. След него и кметът развял сетре, .. бързайки да иде да се обръсне. Чудомир, Избр. пр, 52-53. От долния край се чу гласът на млекарка. .. След малко по стъпалата развя зелен фустан очакваната млекарка, спря на вратата и викна: „Ха, мляко, ха!“ Ст. Мокрев, ЗИ, 8. Смешни му се виждаха и чорбаджиите, като ги гледаше как развяват дънестите си потури. Й. Йовков, СЛ, 80.
4. За вятър, въздушно течение — правя нещо да се движи, мята на различни страни във въздуха. Планинският вятър се усили, брули по лицата, развява им дрехите. Ив. Вазов, Съч. VІ, 130. Вятърът развеял панделката на безкозирката [моряшка шапка] му, самият той, .. — по-голям моряк от баща си! С. Северняк, ОНК, 58. Пред къщата имаше асма. Вятърът развяваше вейките на лозата, сенките им се движеха по стената. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 48. Насрещният вятър те шиба изотзад, обърква косите ти, развява ги пред очите. Бл. Димитрова, ПКС, 6. Движението на трамвая развяваше перденцата. К. Константинов, ППГ, 89. // За вятър — разпръсквам, разпилявам, разнасям нещо (сняг, прах, шума и под.) на различни страни; вея. Малката уличка беше пуста, цяла забулена в рояци снежинки, които вятърът развяваше насам-натам и ги трупаше на малки преспи край стените. Д. Талев, ЖС, 34. Вятърът .., развява сламата на покрива. Д. Габе, Н, 11. Вятърът развява / осланена шума. Ем. Попдимитров, ПМ, 42. ● Обр. Тъй казва Господ Бог: .. ще направя земята Египетска пустиня .. и ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите. Библ., 989. Развя ни животът с тебе / на разни страни. Д. Методиев, ШТ, 100.
5. Остар. Правя дим, мъгла и под. да се разпръсне, разнесе на различни страни из въздуха, да изчезне; разнасям. В един миг цигарите бяха смачкани и тримата размахаха ръце да развеят дима. К. Константинов, СЧЗ, 83. Вятърът развея дима. Е. Мутева, РБЦ (превод), 6. ● Обр. Мъдростта немее / пред тоз въпрос проклет / и разумът не смее / тъмата да развее / и нямам аз ответ. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 15. Страха ми, скръбта ми развей! Д. Дебелянов, С 1936, 34. развявам се, развея се страд. Хиляди шапки и кърпи се развяха из въздуха. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29.
РАЗВЯ̀ВАМ СЕ несв.; развѐя се св., непрех. 1. За знаме, дреха, коса и др. — движа се, мятам се, поклащам се, полюлявам се на различни страни при вятър, въздушно течение и под.; вея се. Над вратата, .. се развяваха няколко .. знамена. М. Кремен, СС, 25. По чардаците се развяваше пране. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 42. От двете страни на вратата на кожарския му магазин, .., се развяваха две .. кожи. Д. Калфов, Избр. разк., 141. Бурята беснееше немилостиво и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Косата и брадата му се развяха. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 78. // За дреха, коса и др. — движа се, мятам се на различни страни при бързо, енергично движение. С какъв размах вървят мъжете! .., как се развяват шубите. Н. Фурнаджиев, МП, 38. Иззад каруцата изскочи Нона, червеният шал се развя на рамената ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 135. Дългата грива на коня се развяваше. М. Марчевски, П, 80.
2. За прах, дим, листа и под. — разнасям се, разпръсквам се на различни страни. Повдигна се прах, развяха се .. сламки и хартии. Вятърът .. не преставаше. Й. Йовков, Ж 1945, 172. В задушница .. гори / кадилница глинена, дим се развява, / и вятър отвъдни гробове кади. Ем. Попдимитров, К, 129.
3. Прен. За вест, слух и под. — разнасям се, разпространявам се нанякъде. Севда .. ще поиска да приказва насаме с кмета. И щом излезе после, ще плещи вече наляво и надясно, та кметът и да иска да потули някак работата, няма да може. Страшната вест ще се развее из селото, хората ще цъкнат злорадо и ще се надигнат. Г. Караславов, С, 247. Започнаха отначало: „Вятър ечи, балкан стене, / сам юнак на коня..“ Песента се развя, изправи стъпката им и пресрещна войводите. Ст. Дичев, ЗС І, 456-457. В нощта повява остър хлад: / като че тайни се развяват / и цял светът ще стане друг! Н. Хрелков, ДД, 280.
4. Обикн. несв. Разг. Неодобр. Ходя, движа се или отивам някъде, обикн. без определена цел, без да е наложително; вея се, мотая се, моткам се, размотавам се, разтакавам се, шляя се, скитам, скитам се. Нямаше го вече онзи младеж, който се развяваше по панаирите с докторската си чанта. К. Калчев, СТ, 56. Те отново тръгнаха и разговорът им бавно заглъхна в далечината. Тъй и не разбрах дали ще се заврат в някоя купа сено, или ще се развяват до сутринта по пътищата. П. Вежинов, ЗНН, 139. // Ходя някъде, отивам от едно място на друго и не върша това, което е нужно; мотая се, моткам се, размотавам се, разтакавам се, помайвам се. — Заряза дома си, избяга от текезесето, .. остави ме с три деца .. и ние чакаме, а той се развява по обектите и каквото изчука — изпука. РД, 1958, бр. 2, 2. Синът му [на Янев] се развяваше из Нова Зеландия по плувни състезания. ВН, 1958, бр. 2216, 4. — Де е командирката ви? .. — Само се развява, .., бинтовала ръцете си да не се обелят. Ст. Даскалов, СД, 450.
5. Остар. За мъгла — вдигам се, изчезвам. Мъглата, .., са вече развея. БГл, 1.
◊ Развявам / развея байрак<а> (знаме<то>). Разг.; Развявам / развея пряпорец<а>. Остар. 1. Вдигам бунт, започвам въоръжена борба. — Много ви поздрави от русенските младежи! .. — Русенската младеж, казваш: има ли мнозина, готови отново да развеят пряпореца, ако трябва? Ст. Дичев, ЗС І, 493. Сега не ни остава друго, освен да развеем своето знаме и да са стараем сякак за премахнуването на сичките гяури от лицето на земята. НБ, 1876, бр. 23, 91. 2. Подемам борба за нещо, започвам да се боря за нещо. Творците показваха взаимното си уважение, .. Защо и днес далеч по-малки литературни имена не намират сили да последват примера на големите? .. Войнстващи групички развяват знамена, заплюват си вестникарски територии. ЛБ, 2005, бр. 1 [еа]. 3. Стоя начело на някаква борба, движение и под. Една вълна на декаденство беше завяла главите на нашите тогавашни писатели. Всичко беше символизъм. Теодор Траянов развяваше байрака. СбАСЕП, 167. Развявам / развея байрак<а> някъде. Разг. Намирам се някъде. Аз съм човек градинар, дето се вика. Тук в село съм захванал занаята, ама съм скитал къде ли не! И в Добруджа развявах байрака, и в Пловдив съм бил, па и край Букурещ съм омиткал. Г. Краев, АЗ, 43. Развявам / развея байрак<а>; развявам си / развея си байрака (байраците). Разг. 1. Правя, каквото си поискам, върша произволи; своеволнича. 2. За жена — развратнича. Вдовицата Славка захранила Найдена на братовия си годеж, помамила го, като разпасана кучка. Мъжът ѝ не умрял от Божия смърт. Тя го удушила, за да може свободно да си развява байрака. К. Петканов, ОБ, 248. Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше навремето из долната махала! Чудомир, Избр. пр, 39. Тя, изглежда, още момиче си е била галена, па сега като отиде мъжът ѝ войник, развя байрака. Ст. Даскалов, СД, 279. Развявам / развея бял (белия) байрак; развявам / развея бяло (бялото) знаме. Разг. 1. При въоръжена борба — признавам се за победен, искам примирие; предавам се. — Руснаците идват отгоре — ще се бием ли срещу тях, или ще развяваме бял байрак? Д. Кисьов, Щ, 194. 2. Отказвам се от борбата или от усилията за нещо; предавам се. Къщата трябваше да се продаде и да се преместим в малък апартамент в друг район, но вече се ползвах с името на преуспяващ човек сред съседите си .. можех ли да си позволя да развея бяло знаме? Б. Попов, ЗР (превод) [еа]. Развявам / развея знамето на нещо. Книж. Боря се в името на нещо, ратувам за осъществяването на нещо. Аз бех истински либерал и всякога високо развявах знамето на чистия либерализъм. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 69. Кулмън е привърженик на бизнес модела, който прокламира стратегическата пропаганда. Компаниите, прилагащи тази философия, развяват знамето на промените, като оспорват стандартните процедури на работа в бранша. Банк., 2005, бр. 1 [еа]. Развявам / развея като знаме (байрак) нещо. Разг. Съобщавам, разгласявам нещо, което е трябвало да се пази в тайна. Развявам / развея непраните ризи на някого. Разг. Разкривам нечестните, лоши дела, постъпки на някого. Единът пей:.. а другият, .., развява преди читателите си дори и непраните ризи на своята хероиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 173-174. Развявам / развея поли (полата, фустата си). Разг. 1. За жена — държа се предизвикателно, за да привлека даден мъж; кокетнича, флиртувам. 2. За жена — не съм вярна на един мъж; хойкам, развратнича. Развявам си коня. Разг. Правя каквото поискам, върша произволи; своеволнича. — Прощавайте, другарю директор, но вие сте и идиот, и свиня. Тук всички ви търпят, затова си развявате коня. Аз не мога да търпя. ВН, 1955, бр. 183, 4. Развявам си пояса. Разг. Правя, каквото поискам, върша произвол; своеволнича. „Видите ли, синовете на Христо Дойчев пак се напили! Баща им загина, за да могат те да си развяват пояса.“ Кл. Цачев, СШ, 65. — Дишлии са плъзнали по селата, аян ефенди — .. Вчера били в Налбантлари .. Вързали субашата, който се опитал да ги отпрати миром, и го държали тъй до вечерта. А дотогаз си развявали пояса, както си искали — баници и пържени пилета яли, на жени налитали. Ц. Родев, Т [еа]. Развявам си / развея си опашката. Разг. Безделнича, шляя се. Докато елитът си развява опашката, обикновените хора се нуждаят от .. стратегия, за да оцелеят. С, 2007, бр. 5132 [еа]. Развявам си / развея си пръднята някъде. Диал. Вулг. Ходя, шляя се някъде без работа. Заминах незабавно, намерих брат си, Александър, .. На другата сутрин двамата отидохме при Стамболийски. ..: — Ти първо изслушай брат ми, той е тука! „Знам — отговори Стамболийски, — знам, че е дошъл да си развява пръднята из София, какво иска...“ Г. Данаилов, ДС [еа].