РАЗГА̀ДКА ж. Рядко. 1. Разгадаване, обяснение, отговор на труден, неясен, сложен, загадъчен въпрос, положение, явление, действие и под. Янко не можеше да разбере откъде беше слязъл вълкът. .. Младият човек продължаваше да се щура наоколо, търсейки разгадката на това явление. Ем. Станев, ПЕГ, 110. Как така едни хора стават най-близки наши приятели, а край други с не по-малко привлекателни черти, преминаваме безучастни? Разгадката била, че хората .. си харесвали миризмите. Г. Данаилов, ДС [еа]. Изскачали и въпроси, а разгадките им носели нови тайни. ЛБ, 2005, бр. З [еа]. Установяването на електроните даде разгадка и на същината на електричния ток. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 118.
2. Рядко. Разгадаване, предсказване на характера, особеностите, същността и под. на даден човек, на сложна или загадъчна личност. Народопсихологията си остана едно от големите пристрастия на писателя [Страшимиров]. .. Защото разгадката на най-изключителната личност се извършва чрез „самобитното в народния гений“. И най-уникалното явление, каквото е Ботев, .., оплита своите корени в дълбините на националната самобитност, мотивира се чрез народната психика. М. Николов, Избр. пр [еа].