РАЗГА̀ЙДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгайдя като прил. Диал. 1. Разпуснат, разхайтен; разпасан1 (Н. Геров, РБЯ).
2. Развлечен, неспретнат, раздърпан. Разгайден ходи. Погов., БНТв ХІІ, 381.
3. Полуоблечен; разгащен. Тереска .. замоли да ѝ прочетат писмото от мъжа ѝ. .. Едва след доста време я повикаха вътре. Разгайден, само по гащи, като си пиеше кафето, органистът започна да чете. Хр. Вакарелски, С (превод) [еа].