РАЗГА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгаля1 като прил. Диал. Разглезен. Дъщерите му [на Кумю], две разгалени моми, по цял ден яздеха на колела и ходеха с кабриолета .. да се къпят в Марица. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 181. Една на майка и на баща, тя [Илийка] беше доста разгалена. Ст. Чилингиров, ПЖ, 56-57. Райчо остана в семейството на Азьоров, при неговите четири деца и добрата майка, .. Децата .. — две момчета и две момичета .. бяха палави и разгалени, расли на коленете на майка си. Д. Габе, МГ, 51. Той [Г. П. Стаматов] не беше .. разгален хаймана. К. Константинов, ППГ, 319. Елена била разгалено, .. момиче. Тя не била приучена да работи. Й. Груев, КН 4 (превод), 11.