РАЗГА̀Р, мн. няма, м. Обикн. с предл. в, членувано и с несъгл. опред. Върховен, най-интензивен, най-бурен момент, етап от някаква дейност, процес и др.; вихър, кипеж. Работата в полето беше в разгара си. По асфалтираното шосе се движеха коли, теглени от охранен добитък. Прекарваха сено, люцерна, изкарваха тор. Г. Белев, КР, 41. Младенов пристигна в разгара на веселието. .. В разхвърляната стая танцуваха три двойки. Х. Русев, ПЗ, 55. В разгара на лятото, когато снегът се разтопи и по най-високите върхове останат самотни снежни преспи, планинските склонове се превръщат в зелени алпийски поляни, изпъстрени с ярки цветове. Л. Мелнишки, ПП, 131. Политическите страсти в разтресеното от толкова смутни събития отечество бяха в пълен разгар. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 104. Когато Илинденското въстание било в разгара си, на 19 август (Преображение) избухнало въстание в Одринска Тракия. Ист. Х и ХІ кл, 239.