РАЗГА̀РЯМ1, -яш, несв.; разгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разгоря̀л, -а, -о, мн. разгорѐли, св., непрех. Остар. Разгарям се; разгорявам1, разгорявам се. На огнище запустено / огън буен разгори ща. Ив. Вазов, Съч. ІV, 132. Немият мълчеше. Той гледаше ту баща си, ту другите. В очите му разгаряше безутешна, неизразима скръб. Не, никой не го обича него. Й. Йовков, Събр. съч. VІ, 1978 [еа]. Всред синдикалното движение .. бе разгоряла гореща борба около параграф 11 от статутите на Червения синдикален интернационал. Раб., 1934, бр. 2, 2. И когато стигнат там / моите сестри, / вдъхновение и плам / в тях ще разгори. Е. Багряна, ВС, 21.
РАЗГА̀РЯМ СЕ несв.; разгоря̀ се св., непрех. 1. За огън и под. — започвам да горя1 силно, буйно; разгорявам се, разпалвам се. Докато изкарвал кравите, огънят тъй силно се разгорял, че малко останало да запали къщата. Ран Босилек, ВП, 90. — Притури малко дърва в печката и подухай я, та по-скоро да се разгори. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 22. Акгахар осветяваше водата с горящата факла. Когато тя почваше да угасва, той я размахваше над главата си и тя отново се разгаряше. М. Марчевски, ОТ, 161. Печката беше запалена отскоро, струпаните клечки едва сега се разгаряха. Г. Караславов, С, 201.
2. Прен. За очи, поглед — започвам да горя1 силно, да излъчвам силен блясък; разгорявам се. Когато заговореше за Пирин, той се преобразяваше. Очите му се разгаряха. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 313. — Кои бяха другите, дето вървяха подире ти? — С мене беше целият народ! — високо викна въстаникът и очите му се разгоряха. А. Каралийчев, НЧ, 113. — Стара песен ни изсвири, жална, хайдушка песен. .. Иван .. запя .. Рахтан Чауш .. се замисли. Очите му се разгаряха весело и светеха. Й. Йовков, ВАХ, 95. Матьо бързо скочи от канапето и твърдият му поглед се разгоря в тревога. — Какво? И тя [Росинка] ли е била арестувана? Д. Ангелов, ЖС, 65.
3. Прен. За зора, светлина и др. — започвам силно да светя, блестя или да се проявявам с голяма сила; разгорявам се. На изток зората се разгаряше, заснежените върхове пламтяха. М. Марчевски, П, 17. Зад вършините се разгаряха зарите на летния ден и багряха източната страна на небото. П. Тодоров, И І, 88. Утрото се разгаряше .. Розовата светлина падаше върху гладката повърхност на заснежената река. НТМ, 1961, кн. 9, 20. Над Едиклюка се разгаря нежна вечерна светлина. З. Сребров, Избр. разк., 52. Гледаш звездите как ту загасват, ту пак се разгарят и захващат да блестят. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 214.
4. Прен. За дейност, спор, съпротива, сражение и под. — започвам да се извършвам или проявявам с голяма и все по-голяма сила, буйно; разгорявам се, разпалвам се. Работата на полето се разгаряше с всеки изминат час, беше такова напечено време. Б. Обретенов, С, 143. Сражението отново се разгоря. Превърна се в ураган и горичката се заогъва под бесния му напор. Л. Дилов, ПБД, 69. — Кой ще подсвирква? .. — Аз! — отговори .. Кириак. .. — .. играят любители. Ако можете по-хубаво, качете се там — каза .. Петлешков. .. Препирнята щеше да се разгори. Мичо .. побърза да я прекрати: — Кириак, ти си разумен човек ... Тодорчо, кротувай. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 103-104. А между това народната борба се разгаря и обхваща все по-широко масите. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. В душата ѝ отново се разгоря старата битка. Любовта срещу омразата. Здравият разум срещу чувствата. Д. Кутева, КН (превод) [еа].
5. Прен. За чувство — ставам все по-силен и се проявявам все по-силно; разгорявам се, разпалвам се. В сърцата им [на братята] се разгоря алчност, .. Най-напред спечелваха доверието на чорбаджиите, дето работеха, а сетне започваха скришом, .. да ги крадат. Д. Талев, ПК, 27. Диди го изненада със способността на жената да бъде другар, приятел, .. Колкото повече съвършенства откриваше у нея, толкова повече се разгаряше любовта му и гласът му неволно се изпълваше с гальовни оттенъци. Цв. Стоянов, Избр. пр ІV (превод) [еа]. Тъй като на хората било разгласено, че [халифът] е мъртъв, радостта им от срещата с обичния господар била голяма и толкова по-силно се разгоряла омразата им към Мицра. Спуснали се към палата и пленили стария магьосник и сина му. Д. Ламбрева, Пр (превод) [еа].
6. Прен. Рядко. За човек — обхваща ме силно някаква страст, желание; разгорявам се, разпалвам се, въодушевявам се, ентусиазирам се. Молил я да предстои да се пренесат мощите преподобнаго отца Йоана от Тернов в неговият Рилский монастир, .. Тя като чула това от иноците, а по-много и от божествено желание ся разгоряла, .. прияла молбата им и побързала да я произведе и в дело. Н. Рилски, ОМР, 37.
РАЗГА̀РЯМ2, -яш, несв.; разгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (диал.) -я̀х, св., прех. 1. В съчет. със същ. о г ъ н, ж а р, п е ч к а и под. Правя огън и под. да започне да гори1 силно, буйно; разгорявам2, разпалвам. Стават налягалите аги и се събират на купчини по широкия одър, а кафеджията и чиракът му за втори път разгарят огнището. Д. Талев, ПК, 130. Даде ми той ръчката на духалото, с духалото да подухам, жарта да разгарям. Г. Марковски, СК, 50. Бай Станко разгори кюмбето. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Нягол и Гицата събраха сухи дърва, запалиха огън, разгоряха жар и приготвиха ситна сол за рибата. К. Петканов, ЗлЗ, 257. Копаехме кариера, вадехме камъни да строят в Димитровград, та където копахме, излизаха корени от дъбчета, събирахме ги и вечер си палехме огън. Ама тоя суров дъб, докато го разгориш... няма борина, няма нафта да туриш. П. Воденичаров и др., ИЧВП [еа].
2. Прен. В съчет. със същ., означаващи дейност, спор, съпротива, сражение и др. Правя нещо, означено от съществителното, да започне да се извършва, проявява с голяма и все по-голяма сила, буйно; разгорявам2, разпалвам. През .. 1868 г. нови събития разгарят църковната борба. .. цариградската църковна община приканва всички български владици да свикат в Цариград Архиерейски събор, който да започне изграждането на самостойна църква. Мон., 2006, бр. 2567 [еа]. Решението за закриването на багдатския офис на популярната телевизия [„Ал Джазира“] отново разгаря стария дебат за баланса между свободното разпространяване на информация и журналистическата етика. БА, 2004, бр. 15913 [еа]. — Имам предложение да разгорим борбата за икономии. СбСт, 201.
3. Прен. В съчет. със същ., означаващи чувство. Правя чувство, означено от съществителното, да става все по-силно; разгорявам2, разпалвам. Робското положение на българския народ е отразено в песни, пълни с трагизъм. .. Трагизмът е пораждал ненавист срещу робството, разгарял е жаждата за промяна на действителността. Е. Георгиев, ЛБП [еа]. Теракотените фигури разгарят интереса към изкуството на малчуганите. Е 2001, 1998, бр. 8 [еа]. Трудности разгарят любовта ви. Нов., 2007, бр. 34 [еа].
4. Прен. Рядко. Предизвиквам, възбуждам у някого някаква страст, чувство; разгорявам2, разпалвам, въодушевявам, ентусиазирам. Полъхът на надеждата, / новините .., изпитият коняк ни разгаряха. М. Иванова, ПП [еа]. разгарям се, разгоря се страд. Не биваше да се разгаря такъв огън, за да се запали една вощеница. А. Дончев, СВС, 209.