РАЗГА̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разгатвам и от разгатвам се; разгадаване. Ненадейни хрумвания .. дават тласък за разгатване и на най-сложни въпроси. М. Николов, Избр. пр [еа]. Любов към народа и народностен идеал .. нещастието в разгатването .. на тези две .. понятия се корени .. в туй, че досега .. не ни е останало време да се вдълбочаваме. Р, 1927, бр. 237, 2.