РАЗГЕВЕЗЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгевезя като прил. Простонар. Неодобр. Разглезен. — От що произлизат тия [на състоятелните хора] толко бързи .. осиромашавания? .. — Нашето секи за себе си, и днес за днес, нашето .. желание да видим, .. паднал ближния си, при това и подядането на готовановци разгевезени синове на подобни търговци, и това ти са главните причини. ВЦ, 1888, кн. 20, 32.