РАЗГЕЛДЍСВАМ, -аш, несв.; разгелдѝсам, -аш и разгелдѝша, -еш, мин. св. разгелдѝсах, св., прех. Диал. Срещам, виждам някого или нещо по добра случайност, обикн. когато ми трябва, в удобен момент, на подходящо място и под. Той [владиката] .. бил .. по селата, .. и го [човека] разгелдисва на едно село. Г, 1863, бр. 4, 31. „Холан, хаджи Калчо, добре та разгелдисах, утре .. ми направи хесапът, да ти плата файдата.“ Ал. Теодоров-Балан, БГ [еа]. Като одили [гемиджиите], разгелдисали йеден овчар, .. Още .. като одили, сретнали йеден ловджия. СбНУ ХХ, 23. Царицата от змиите .. поседела малце да се постопли на сонцето .. тогай да я разгелдисаш царицата на змиите, .. да не се уплашиш .. ама кой може да я разгелдиса царицата и да не се уплаши. СбНУ ХVІ и ХVІІ, 241. разгелдисвам се, разгелдисам се, разгелдиша се страд.