РА̀ЗГЕЛЕ нареч. Простонар. 1. Случайно, но точно навреме, в удобен момент или място; тъкмо, таман. — Видвате ли се с .. Тинка? — запита я Джуровица .. — Фалат ли се Венковци с нея?.. Кака Стана, както бе наострена от оплакването на стрина Венковица, това и чакаше. .. И сега срещата ѝ с невяста Джуровица и това нейно запитване доде много разгеле. — Да ти кажа право .. дип не се фалат с .. Тинка. Т. Влайков, Съч. І 1925, 223. Калю .. хвърли брадвата и се затири навън. Но външната врата скръцна и се показаха Голчо Голият и Дедето. .. — Къде се беше засилил?.. — А бе бела страшна, бе баджанак. .. Разгеле за вас бях тръгнал. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 216. — Разгеле си имам работа във ваше село след два-три дена, та ще уредя и тая дреболийка. Ил. Волен, ДД, 46. — Разгеле си дошъл, да свършим още нещо, да помислим за бъдещето ти, умно момче си, няма все изкопчия да стоиш. В. Жеков, ТП, 69.— Виж каква си, нано! За Петко сама пристаяш да го доведеш, а за детето, като се е разгеле намерил докторът тука, не бива да го прегледа! Ама че нали и нему трябва да се помогне, че я какво е капнало? Т. Влайков, БСК І, 505-506. — Изселвам се, Трифоне-е, в Дъбене се изселвам .. — И къща намерих, разгеле се продава една в селото, спазарихме се с чиляка. Н. Тихолов, ДКД, 94-95.
2. Като частица. Добре че, за щастие, слава богу. — Разгеле, тук сте и двамата. Да ви кажа що чух за Драгул. П. Стъпов, ЖСН, 152. — Аз пък с вашия министър, разгеле, съм приятел и ще го помоля .. да те назначим я учителка, я говорителка по радиото, а? Тарас, ТМ, 60. — Ето го и ветеринарният иде, разгеле — зарадва се свако Денчо, който пръв видя кучето му да души електрическия стълб. Г. Краев, Ч, 202. Намерих близо до плажа златен часовник, дамски. Разгеле, рекох си, туй е късмет! А. Гуляшки, ЗР, 77. // Най-после, най-накрая. Екна вик:— Стоой, отбий в шанеца! Почивка. — Разгеле, разгеле! — и обозните войници наобиколиха германците и офицерския кандидат. Й. Вълчев, Б [еа].
— От тур. razgele ‘случайно, наслука’.