РАЗГЛА̀БЯМ, -яш, несв. (диал.); разглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разглобявам; разглобвам. Застилаш кухненската маса със стари жълти вестници и разглабяш електрически уреди с отвертка. ЛВ, 2009, бр. 16, 13. разглабям се, разглобя се страд. Хардуерът се сглабя и разглабя лесно, което дава ново значение на портативността при барабаните. PrT, 2007, бр. 19, 39.

РАЗГЛА̀БЯМ СЕ несв. (диал.); разглобя̀ се св., непрех. Диал. Разглобявам се; разглобвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)