РАЗГЛАГО̀ЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар., сега ирон. Отгл. същ. от разглаголствам се; разглаголствуване, разприказване, разбърборване. През февруари предишната година [пасторът] беше подал оставката си и заминал, изпратен със съжаление от енориашите, .. Оттогава черквата в Ейвънли беше се радвала на най-разнообразно религиозно разглаголстване, като изслушваше многото и различни кандидати и „временни заместници“, които идваха неделя след неделя да проповядват за изпробване. С. Флорин, АЗП (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)