РАЗГЛА̀СА ж. 1. Само ед. Разпространение на съобщение, новина, тайна и др. под.; разгласяване, оповестяване, известяване. Вашите съображения са уместни и правилни, доколкото се отнася до публично събрание. Ще го направим в нашия клуб, само за младежи. Без обява. С устна разгласа. Ст. Мокрев, ЗИ, 171. Кога смятате да насрочите общото събрание на колектива? — Следващия вторник. .. — Добре! Направете необходимата разгласа. А. Михайлов, ДП, 19-20. Братята Райт пазели своето изобретение в тайна. .. Страхували се, че широката разгласа може да им попречи да извлекат от самолета големи материални облаги. Р. Радулов, ИГ, 35.
2. Остар. Публично писмено съобщение; обява, обявление. А позивите хлапаците разпръсваха до един. Понякога си правеха дори шеги, като ги напъхваха и в ръцете на стражарите. Ония ги поемаха, като мислеха, че това е някаква търговска разгласа. П. Здравков, НД, 178-179. Сръбско-българската война! Това настървително название личеше с големи букви по театралните разгласи, разлепени по улиците. Ив. Вазов, Съч. ХI, 81.