РАЗГЛАСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Човек, който разпространява, разгласява съобщение, новина, тайна и др. под.; разпространител, осведомител, известител. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци .. По-нататък той се натъкна на друг рояк разгласители на Сухиндолски революции и Гаганишки ужаси. Ив. Вазов, Съч. Х, 13-14. За пръв път през живота си разбра колко таената в душата тайна прави безсилен човека. Как в същото време той е първият неин разгласител. Ст. Чилингиров, РК, 156.