РАЗГЛА̀СЯМ, -яш, несв. (остар.); разглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разгласявам. Тия думи бяха пошушнати като тайна и аз нямам право да я разгласям на всеуслишание. Ив. Вазов, Съч. VIII, 158. Глашатаи .. разгласяха вече .. ехото на това страшно събитие. Н. Райнов, ВДБ, 130. Шуми, шуми ти, стар букак, / разгласяй песента си черна! Н. Ракитин, Ст II, 71. Разгласяй я [истината], втълпявай я в сърцата ни. Ив. Вазов, Съч. III, 147. Кинематографи, плакати, афиши, аероплани — всичко разглася евангелието на Марка. Хр. Смирненски, Съч. III, 139. разгласям се, разглася се страд.