РАЗГЛЀЗВАМ, -аш, несв.; разглѐзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Угаждам прекалено на исканията и прищевките на някого, обикн. на дете, позволявам му да се глези, да капризничи. — Не възразявам — каза генералът, като стана от стола, изправи се пред нас и ни изгледа с едва забележима усмивка като строг баща, който е доволен от синовете си, но не иска да ги похвали, за да не ги разглезва. П. Славински, ПЩ, 416. — Признавам, разглезих го, единствен ми е, все мислех, че ще тръгне в пътя, позволявах му всичко, дано сам да се сепне. Ст. Поптонев, НСС, 86-87. Млад още — към 30-та си година, Соколов е красив човек .. Общата мълва говори, че голямото богатство, оставено от баща му, било вече към края си и затова като първа виновница се сочи майката, която го разглезила още в ранното му детинство с безразборно угаждане на капризите му, което продължава и сега. Н. Попфилипов, РЛ, 115. разглезвам се, разглезя се страд. Малките деца често се разглезват от бабите и дядовците.
РАЗГЛЀЗВАМ СЕ несв.; разглѐзя се св., непрех. 1. Ставам глезен, привиквам на удобства, внимание, угаждане и под. Не зная какво представляваше това галено момиченце, но то беше любимка на всички учители и учителки, и те спомогнаха още повече да се разглези. И полека-лека престана Лаленцето да се покорява, да слуша, да се учи. Елин Пелин, Съч. IV, 256. Прекарахме великолепно на почивката — хубаво време, море, пари, мъжко внимание... Разглезих се. Сега не ми се връща към сивото всекидневие.
2. Държа се глезено, проявявам глезотии. Тя го прегърна близко, сладко .. Но Павел бързо я оттласна със силните си ръце и каза с неприятен глас: — Остави ме, какво си се разглезила! Елин Пелин, Съч. III, 41.