РАЗГЛЀЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разглезя като прил. Който е свикнал да се изпълняват всички негови желания, прищевки и капризи, да се проявява снизходителност към грешките и неподчинението му; глезен, гален, капризен. — А ти как прекара, Бени? — О, видях някои интересни неща… и хора — отвърна Бенко. И той разказа за имението на мисис Никърбокър, .., и за разправията с младия разглезен господар. Ал. Бабек, МЕ, 228. Докато бяха малки, те рядко се спогаждаха, защото Нона, като всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат. Й. Йовков, ЧКГ, 86. Тревожеше се старата княжевка от егоистичната родителска обич, която простираше яко крило над единствената рожба, задоволяваше капризите ѝ и не се замисляше дори за миг какво щеше да стане от едно разглезено дете. Е. Огнянова, НШ, 7. Дали безумните му планове не стигаха до ония красиви и потънали в лукс жени, които понякога идваха с лимузини в градеца .. Не, той нямаше нито външност, нито характер, които можеха да се харесат на тези разглезени жени. Д. Димов, Т, 27-28. Мнозина от тях бяха бездарни, разглезени синове на богаташи, по чудо завършили университет. М. Кремен, РЯ, 311.