РАЗГЛЀЗЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разглезен; глезеност. Скромното ѝ облекло издаваше, че тя не спада към кръга на богаташките дъщери, които открай време го отблъскваха със своята разглезеност и превзетост. Д. Ангелов, ЖС, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)